Разложката Омерагова красавица Лейла пожелала да даде ръка на бащиния си чирак Мито, ако той покаже сила и смелост в любовта си към нея, туркинята. Трябвало той да я изнесе от езерото до върха без почивка. Чорбаджията, Омер ага, изпратил двама слуги, които да следят за изпълнението. Двамата влюбени се радвали на всеки цвят, птица, песен, красота. По средата на пътя излязъл силен насрещен вятър и Мито започнал да се уморява. Появила се и гъста мъгла. Мито не виждал и се отклонил от пътя. Двамата съгледвачи започнали да ги търсят, да викат, но отговор не чули. Прибрали се и разказали за случилото се. Хората започнали да си шепнат, че прегърнати до забрава, са загинали от духането на вятъра „дуене на ветере“. Оттам е имато Дуатов връх.