Легендата за самодивското хоро

Било много отдавна, когато група дървари тръгнали да секат дърва. Вървял керванът и на едно място решили да пренощуват, тъй като паднала нощта. Пуснали воловете да пасат, напалили огън, вечеряли и решили да лягат. Всеки знаел, че докато не пропеят петлите, не бива да се тръгва на път, защото тъмата е царство на самодиви, самовили, юли и други зли сили, които могат да навредят на човека. 

Всички заспали. Но един дървар се събудил по-рано и видял, че Зорница е изгряла на небето. Помислил, че са се успали и събудил всички останали. Впрегнали добитъка и тръгнали, никой не обърнал внимание, че не са чули петлите. 

Вървели, вървели и стигнали до една поляна. Там чули тъпани, гайда, смях и викове. Помислили, че са подранили сватбари, но разбрали, че това, което се е виело на полето, било самодивско хоро. Всички мълчали, нищо не се виждало, тръгнали мъжете, а след тях чували смехове и подвиквания. 

Изминали доста път, качили се на един хълм, а след тях нямало никого. Повървели и се спуснали в една долчина, било тихо и само реката шумяла. Трябвало да я преминат, но животните навели глава да пият вода. Един младеж попитал спътника си дали това, което са чули на поляната, е самодивско хоро, а той отговорил, че е по-добре да мълчи. 

Тъкмо си разменили тези думи и изведнъж в реката започнали да играят, смеят и подвикват много голи жени. Животните се изплашили и мъжете почнали да ги подкарват, но те едвам вървели. Избягали дърварите, керванът пак поел, но на сутринта всички мъже били измрели. 

Оттогава тази звезда се нарича Лъжи-керван, защото често мами пътниците и те загиват. 

Легенда за нос Емине

С нос Емине обаче има една много красива, но и тъжна легенда. Някога пазач на фара бил стар моряк, който живеел с красивата си дъщеря тук. Тя расла на воля, плувала, ловяла риба. Морето я направило вилна и смела. Веднъж, в страшна буря, тя спасила давещ се моряк корабокрушенец. Морякът се влюбил в девойката. На раздяла обещал да се върне, но не спазил дадената си дума… 

От сутрин до вечер, девойката чакала своя любим на носа. Накрая, обезумяла от отчаяние, девойката се хвърлила в морската бездна и вълните станали пурпурночервена. Днес, когато слънцето изгрее, морските води около носа се обагрят в червено и напомнят за неосъществената любов на девойката. 

Легенда за Марица, Арда и Тунджа

Те били три сестри. Първата била доведена, втората – заверена, а третата – природена. Те се карали постоянно коя е по-хубава, по-работна и т.н. Накрая родителите им се ядосали и ги прокълнали да се превърнат в реки. Проклятието се сбъднало, но пак не се погаждали. Започнали да се карат коя е по-бърза и… пак нямало мир. 

Веднъж се обзаложили, да тръгнат към морето, да спят в град Одрин и на сутринта да се надпреварват и която стигне първа, да бъде обявена за победителка. Имало и уговорка, която се събудила първа, да събуди и останали и да тръгнат заедно. 

Тунджа (най-малката сестра) била най-хитра. Тя не спала през нощна и при първи петли, не събудила другите сестри, а тръгнала сама по пътя към морето. След час се събудила втората сестра – Арда. Видяла, че Тунджа я няма и събудила най-голямата сестра – Марица. Двете много се ядосали и прокълнали измамницата. Нарекли в клетвата си, сестра им да премине през планини и гори, път да им отвори през камънаци и храсталаци. 

Така и станало. Виела се Тинджа между скали, гори и когато двете сестри се втурнали след нея, пътят им бил вече проправен. Те бързо я застигнали, събрали се и заедно поели към морето. Затова сега след Одрин тече една река – Марица. 

Легенда за Гложенския манастир

Киевски княз на име Глож, който бил религиозен човек, заръчал да се построи манастир. В него той искал да положи иконата на Свети Георги Победоносец, която носел със себе си. Така поданиците на княза построили манастир под скалите на връх Камен Лисец. 

Но един ден иконата изчезнала. Скоро тя била намерена върху висока отвесна скала. Поданиците връщали иконата в манастира, но всяка вечер тя отново изчезвала и се появявала на стръмната скала. Князът открил знамение в това чудо и разбрал, че това е волята на Свети Георги. Веднага наредил изграждането на нов манастир на отвесната скала. С много труд и мъка манастирът бил построен.

Легенда за Странджа

Тя била красива млада жена от знатен род, която по незнайни причини никой не посмял да поиска за жена. Един ден напуснала близките и селото си и се заселила далеч. Не след дълго обаче около девойката започнали да се събират хора, които тя покровителствала и закриляла. Тя ходела с мъжки дрехи, обичала да язди и да плува. 

Много кандидати идвали да я искат за жена, но тя връщала всички. Един ден дошли голям брой черни хора, предвождани от своя цар с явни намерения да не си тръгват без Странджа. В този момент земята се разтресла, морето и реките се разбушували, почвата се надигнала и настанал хаос. Когато всичко утихнало имало нови планини, морето от кристално бяло станало мътно и черно, а от черните хора нямало и следа. Така Странджа останала в планината си, която приела нейното име.